Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка. 
Сун Дзъ

В този блог ще разгледам методите на лобизъм,  медийните послания на корпорациите както и  психологическите механизми за внушение от гледна точка на теорията на мотивацията. Шистовата революция е интересен пример за един сравнително нов феномен – силовото налагане на определен продукт или технология на пазара. Както всички отлично знаем, при представителната демокрация  избирателите овластяват  дадена група хора (политиците) да упражняват властта вместо тях. Тъй като е очевидно е че тази група ще взема всички решения само от гледна точка на собствения си интерес, съществува възможността на корпорациите да „стимулират“  политиците да работят в подкрепа на  даден проект независимо от обществената му полезност.

 На практика за това се използва следния механизъм: заинтересованите бизнес организации (в този конкретен случай добивните корпорации от нефт и газ сектора) създават и финансират лобистки центрове, с които не са свързани юридически. Тези центрове се явяват неправителствени организации които предлагат чрез свои експерти регламенти които ако бъдат приложени биха премахнали пречките пред добива на шистов газ и газ от въглища. От една страна лобистките центрове са много удобни за излъчване на послания към широка аудитория, но освен това чрез такива организации съвсем законно могат да бъдат плащани и консултантски хонорари каквато е обичайната практика.  

Задачата на лобистките организации на национално ниво е да бъдат привлечени по възможност представителите от целия политически спектър, пример за това са САЩ, Полша, Румъния и Великобритания - държави в които целия политически „елит“ подкрепя добива на шистов газ.

На ниво ЕС задачата им е да се работи както по регулации които да улесняват прилагането на технологията каквото е скорошното отпадане на задължителния ОВОЗ за операции по проучване на залежи от шистов газ (като обща регулация на ниво ЕС),така и за вкарването на вратички в международни договори които да дадат възможност на корпорациите да заобикалят националните екологични законодателства на държави в които има действащи забрани. Пример за такава вратичка  са текстове в „Трансатлантическото споразумение за свободна търговия“ което предвижда възможността например корпорации от САЩ да съдят дадена държава за отмяна на екологично законодателство възпрепятстващо печалбите й. 

Shale gas Europe. Експертни съветници и спонсори


shalegas-europe.eu/experts-opinion/

shalegas-europe.eu/about-us/

Нека обаче да разгледаме и един друг аспект на тази политика - публичните послания на корпорациите. Веднага искам да подчертая че този аспект е второстепенен и без лобирането на политическо ниво, изплащането на дотации и изключването на технологията за добив на шистов газ от екологичното законодателство прилагането й  би било абсолютно невъзможно.

Ще разгледам как се отнасят посланията на добивните корпорации към йерархичните нива на Теорията за мотивацията на Ейбрахам Маслоу и същевременно преди това ще кажа няколко думи за самата теория.

Мотивацията се занимава с въпросите “ защо ” на поведението, тя е процес на доброволно взето решение от индивида за определено целенасочено действие или бездействие при определена ситуация. В основата на мотивационния процес стоят човешките потребности, които са критерия, водещ всеки индивид при вземане на конкретно решение за дадена ситуация.

В основата на мотивацията са потребностите, които в тази теория са представени като пирамида, състояща се от пет пласта. Базови ( основата на пирамидата ) са физиологичните потребности – потребност от храна, вода, кислород, сън, физическа активност, сензорна стимулация и пр. Втория слой включва потребностите от безопасност и защита –потребност от организация, стабилност, ред, сигурност. На трета позиция видимо по – малка от предходните е потребността от принадлежност. Тук се отнасят потребностите, свързани с необходимост от общуване,принадлежност към дадена общност и пр. Под върха на пирамидата се разполага пласта на потребности от самоуважение – да уважаваш себе си и да бъдеш уважаван от другите. И най – горе, върха на пирамидата, се заема от потребността от реализация – потребност да развиваш в пълна степен и да реализираш своите потребности, като постигнеш максимума, на който си способен.

Основен принцип на схемата на Маслоу е йерархичния и в разглеждания случай на екстернална ( външна ) мотивация  не може да се въздейства на по горно ниво без преди това индивида да е мотивиран   на предходните по – ниски.

Ако разгледаме как се отнася добива на шистов газ към йерархията на потребностите веднага ще видим че резултатите от него -отравяне на необходими за човешкия живот ресурси като въздух , вода и земя, влизат в конфликт  спрямо базисните нива на мотивация, заради опасността от увреждане на физическото съществуване и сигурността на индивида. Очевидно на тези нива не съществува възможност за същинска мотивация и единствената възможност  е внушаването на изкривена картина на действителността.  Това популярно казано „промиване на мозъци“ се прави най вече чрез използването на лансирани в медиите авторитети които да внушават на публиката представа за технологията не отговаряща на действителността. Тук включвам и подсъзнателните въздействия от рекламните кампании на корпорациите чието действие винаги се развива на фона на тучна зеленина и ясно синьо небе асоциирани с чистота и безопасност.

Най важния механизъм на който се акцентира обаче има връзка  със следващото ниво в йерархията – общност. Тъй като хората имат в известен смисъл стадна психика и самоопределянето на индивида като част от дадена общност обуславя в определена степен и реакцията му спрямо даден въпрос, особено когато съществува  отношение на групата към него. За да бъде по ясно онагледен този механизъм ще дам  един пример на който всички сме свидетели. Една част от най твърдото ядро от избирателите на няколко политически партии  (ДСБ , СДС сега част от така наречения „Реформаторски блок“ ) както и техните ръководства са привърженици на добива на шистов газ. Aргумента за това отправен към публиката – ядрото от избиратели на ДСБ,СДС е така наречената енергийна независимост от Русия, следван от внушението че всеки който е против добива на шистов газ е руски агент – рубладжия (и най вероятно комунист, без значение че в Русия комунистическата партия беше забранена за разлика от България). Тъй като самата основа на идеологията на избирателите на тези партии е антикомунизма в случая той се използва като аргумент с изключителен приоритет в съзнанието на целевата група и въпреки че реално отсъства всякаква конкретна връзка с добива на шистов газ се измисля схема която изкуствено да ги свързва .

Това е един изключително наивен от икономическа гледна точка, но действащ добре на ниво общност довод. Трябва да отбележим че този механизъм работи добре не само при най ниско интелигентната част от публиката, но дори и при тези чието ниво на интелегентност се доближава до средното.

Аз свързвам ефективността на  въздействието  и с психологическата настройка на индивида – в случаите когато  той усеща подсъзнателно ограничения в способността си да  разсъждава аналитично, реакцията често е  влизането в група*: религиозна или политическа (тип религиозна секта - ДСБ**), отказа от поемане на отговорност за лични решения и  прехвърлянето й върху някой друг, когото условно можем да наречем авторитетна фигура. Така мнението на тази авторитетна фигура по всеки един въпрос се споделя и защитава от групата  и бива смятано за истина без да бъде анализирано. Такива групи  могат да бъдат тласнати към постъпки които пряко противоречат на собствения интерес на членовете им и дори се конфронтират с базисните нива на мотивация - физическо съществуване и сигурност. Можем да видим екстремните проявления на този феномен в религиозни секти или самоубийствените атентати извършвани от фундаменталисти (на пръв поглед примера може да изглежда далеч от темата но ако се замислите механизма на вземане на решения против собствения интерес а условно в полза  на дадена общност е абсолютно същия).

Написаното в този блог не изчерпва темата за лобизма и медийните послания на добивните корпорации но с него искам да обърна внимание на един в по малка степен изследван аспект на проблема, воден от убеждението че анализирането на методите за внушение е важна част от изработването на стратегия за разясняване на реалните факти.

* Разбира се съществуват групи които работят за рационалния интерес на своите членове, тук нямам в предвид тях.

**Част от политическите формации могат да бъдат разглеждани като религиозни секти. На практика комунистическата идеология е типичен пример за политическа религия защото не се базира на рационален икономически опит а на вяра в „светлото бъдеще“, непогрешимостта на партията и отново във вяра в определен „вожд и учител“, заместващ  религиозния водач в класическата религия. Формално антикомунистическата ДСБ, също е типичен пример за точно такава формация - огромната част от нейните поддръжници нямат достатъчна способност за рационален анализ и за това приемат бащинската фигура на водача ( доскоро Костов) за абсолютен авторитет  (за основна характеристика на политическата формация тип религиозна секта приемам  липсата на разсъждение  и прехвърлянето на отговорността за него върху на определен човек  или на ръководството на партията на които се вярва безусловно). Друг характерен белег на такива религиозни партии е че те НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ интереси на определена група избиратели каквото е по същество предназначението на една политическа партия, а работят единствено за личните интереси на вожда на партията или на ръководството й. В този смисъл религиозната партия е представителство на олигархична група поддържана от „вярващи“. Аз свързвам психологическия механизъм който сработва при „вярващия“ (избирател например на  ДСБ или БСП) с така наречената проекция при която от страна на „вярващия“ върху даден човек (вожда на партията) се приписват несъществуващи качества и невярно обяснение за постъпките му. При този механизъм действителността в значителна степен се игнорира и фактите които не отговарят не убежденията на проектиращия (вярващия) се приемат или за лъжа или се пренебрегват. Друг много характерен белег на  "религиозните" политически формации е че олигархичната структура на върха им работейки само за своя интерес обяснява действията си с някаква идеология (без значение каква)и както вече казах това се приема с ентусиазъм от "вярващите" дори и в случаите когато действията на върхушката са насочени против техния интерес.

По-добре им покажете снимки какво остава от една нива /поле/ примерно 1000-2000 дкр. Защото сондирането за шистов газ и съответната експлоатация нямат нищо общо с класическия добив на нефт и газ.

Вече сте го правили.

„Щом разума не вразумява, поне злобата и завистта да проработят“:)))))))))