По мое мнение готовността на няколко български правителства да позволят използването на изключително вредни за околната среда експериментални технологии за нестандартен добив на нефт и газ представлява пряка заплаха за националната сигурност на България.

Всички тези технологии имат една обща черта и тя е тежкото замърсяване на подпочвените води, самите почви и въздуха в районите на добив  с редица канцерогенни химикали, както и заемането на огромни площи за разполагане на многобройните сондажи необходими за процеса. В случая с Добруджа това би могло да бъде фатално заради липсата на друг водоизточник освен Малм Валанжа.

Опитите да се наложи използването на  вредни технологии за добив на нефт и газ изглежда все повече като обявяване на война на българския народ - в случая на хората в Добруджа  (въпреки че  за всички трябва да бъде напълно ясно че следващия проект за добив на нефт и газ може да бъде до тяхната врата) .  Като единствено възможно противодействие  на факта че българските правителства работят последователно и активно против националния интерес на страната, виждам широка доброволческа разяснителна кампания,  която трябва да стигне до всяка къща в България.  Изискване  на законови промени за носене на пряка и персонална наказателна отговорност за всяко действие на държавни органи което разреши прилагането на технология която може да причини екологична катастрофа.

На  1 април 2014 г. правителството на пламен орешарски подписа договор  за разрешително за търсене и проучване за нефт и газ  в Блок 1-11 Вранино в полза на базираната в Невада, САЩ корпорация Парк Плейс Енерджи. След изявление на президента на тази компания стана ясно че корпорацията няма да използва технологията „Подземна въглищна газификация“  (която  смяташе да използва Овъргаз - конкурентната фирма кандидат за разработване на находището Добруджански въглищен басеин) а другата технология за извличане на газ от въглища станала печално известна от прилагането й в Австралия  именно “Mетан от въглищни пластове” (Coal bed methane). В Австралия технологията е известна и като "Coal Seam Gas Extraction"

Въпреки че прилагането на хидравлично разбиване (фракинг) като част от технологията  “Mетан от въглищни пластове” (Coal bed methane) не е абсолютно задължително и опита в Австралия показва че фракинг се прилага при около половината от кладенците, последствията за околната среда (и без прилагането на фракинг) са поне толкова тежки колкото и тези при прилагането на технологията за добив на шистов газ.

Това е така поради няколко причини – опита показва че отпадната вода от технологията СВМ е изключително солена и съдържа не само вреди химикали попаднали в нея в следствие от самото сондиране но и химикали от групата BTEX бензен, етилбензен, метилбензен ксилол (benzene, toluene, ethylbenzene, xylenes) . Това са най канцерогенните химикали познати на медицината www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2898861/     www.oehha.org/water/phg/pdf/Benzenecom.pdf  а освен тях в отпадните води има високо съдържание на токсични радиоактивни елементи.

Опита в Австралия показва че хората живеещи в районите на добив на газ СВМ се оплакват от  дихателни проблеми, обриви и очни раздразнения.  Дългосрочните ефекти от въздействието на химикалите се свързват с ракови заболявания.    

Основен  проблем е заемането на огромни площи за прилагането на тази технология по този показател тя прилича изключително на добива на шистов газ

Поле за добив на газ от въглища по технологията  СВМ в Австралия

Другия голям проблем (същия като при добива на шистов газ) е  складирането на отпадните води които при изпаряването си замърсяват въздуха с токсични вещества. Това е документ в който има лабораторни анализи на отпадни води от технологията

citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download

Какво представлява самата технология?

                 
Фиг.1 Схема на СВМ                                               Фиг.2 Схема на сондиране

Тук ще опиша варианта за който има информация че Парк Плейс е подала документи за одобрение на работна програма. Тези работни планове в момента се разглеждат от Министерство на околната среда и водите и Министерство на икономиката и енергетиката. С одобрението на тези работни планове от съответните министерства разрешението може да  влезе в сила.

Фиг.3 Кухини във въглищния пласт

В самите въглищни пластове има кухини със намиращ се вътре газ метан. При намаляване на налягането  върху въглищния пласт метана бива освободен (изсмукан от тези кухини) Това се прави по следния начин: Прокарват се сондажи с хоризонтални участъци, чиято цел е чрез изпомпване на вода да свалят налягането в пластовете до критични стойности. В началото на добива от кладенците се получават големи количества вода от които метана се отделя в сепаратор, в последствие водата намалява и започва добив на газ метан до изчерпване на участъка

Това е кратък филм за този метод за добив на газ от въглища

youtu.be/5PUflcTotvs

Проблемите свързани с добива на газ от въглища изброени до тук са наблюдавани в един сравнително кратък период от време, за дългосрочните последствия от прилагането на технологията за момента можем само да гадаем.......