Поинтересувах се коя държава разполага с най големите залежи на шистов газ в Европа и според картата на Британското геоложко дружество това се оказа Франция.
И как решава тази страна да използва това огромно богатство?

“Франция стана първата страна в света, която  забрани използването на хидравлично разбиване за извличането на шистов газ. За незаконни сондажи закона предвижда затвор до една година и глоба от 75 000 евро. Закона за това, е предложен от управляващите, и е приет окончателно от Сената. Предпазливост и опазване на околната среда са мотивите за забраната. Тя  е сериозен обрат за корпорацията Toreador Resources Corporation , която разчиташе на подземните богатства на Франция и на която френските власти бяха предоставили без никакви затруднения и при пълна дискретност разрешителни за експлоатация през 2010 г.Ценните книжа на Toreador  Corp. се сринаха с 20% след окончателното гласуване на закона”

Та май че там където вече имат опит с добива на шистов газ не са толкова очаровани от резултатите.

Защо Франция за която може да се каже че винаги се е ръководела само от националните си интереси реши да се откаже от “енергийната си независимост” и огромните “облаги” от шистовия газ. Обяснението което ни се дава, че причината била в големия брой ядрени електроцентрали  може да изглежда логично  ако сте в помощно училище но иначе си е направо глупаво. От другата страна на океана, щата Ню-Йорк също забрани използването на шистов газ, и това най вероятно не е защото щата притежава половината  ВЕЦ на Ниагарския водопад.

Дали все пак няма и някаква друга причина ? Дали пък това не е една от най опасните технологии използвани от и без това бруталните добивни компании?

Технологията за добив на шистов газ се нарича Hydraulic fracturing или съкратено  fracking.

В общи линии технологията  се състои във следното:

Прави се сондаж. След достигане на желаната дълбочина, сондажа тръгва успоредно на земната повърхност и стига от 1 до 3 километра дължина. През каналите изградени при сондажа, с помощта на хидравлични помпи под високо налягане в шистовите скали намиращи се на дълбочина между 200 метра и осем километра под земната повърхност (но най често между 2 и 4,5 километра), се вкарва смес от вода, пясък и различни силно токсични химикали. В следствие на хидравлично налягане  скалите се разпукват и освен това се разлагат от химикалите съдържащи се в разтвора. 
Процеса на хидравличния удар  обаче води до земетресения в сеизмично активни райони (затварянето заради земетресения на находището в Ланкашир)
Субстанцията започва да „ври” и търси начин да излезе на повърхността. Следва извличане  на  газа - метан и изпомпване на водата в която е разтворен, като в последствие се отделя окончателно в сепаратор. Извличането става по тръби в предварително изградени канали разположени през 500 метра по дължина на сондажа. Ама не винаги.
В настоящия момент според  “Ройтерс” има три големи аварии в находища за добив на шистов газ. Резултата от тези аварии чиито дългосрочни последствия които могат да се видят  в находищата разработвани в САЩ непосредствено след 2002, когато тази методика започва да се използва масово, ми напомня до много голяма степен за снимките от лунната повърхност донесени от мисиите Аполон.

Във същност самата технология е такава че задължително винаги има отравяне на подпочвените води и на водите на повърхността на земята, просто при аварии това отравяне е наистина чудовищно.

Тук можете да намерите пълния списък на химикалите използвани при технологията. Документа е официален, съставен е от комисията по енергетика на " Камарата на представителите" на САЩ . В него има отделен списък на канцерогени и силно токсични химикали:

http://rfflibrary.files.wordpress.com/2011/04/hydraulic-fracturing-report-4-18-11.pdf

Къде  ще се прави това в България? Според плановете на правителството  първо в Североизточна България  - Добруджа,  Северна България  и Черно море, но това на първо време. Плановете на Трайчо Трайков и " Министерството на икономиката енергетиката и туризма", са в общо шест района в цяла България да се разработват евентуални находища. Около София това е район с център  Етрополе според предложението за финансиране което съм чел. Но най вече   да очаква Южна България,  предполага се че най-големите залежи на шистов газ в България са юг от Бургас до границата с Турция. В Турция това находище вече е установено. 
Така че  ако тази идея бъде реализирана цялата страна ще бъде съсипана в огромна степен.

Наистина ми е  трудно ми е да си представя нещо по безумно от тази идея, защото  предвид досегашния опит, силно токсични химикали ще попаднат в  гъстата мрежа от подземни реки в района, и цяла Североизточна България ще бъде отровена, така че житницата на България ще заприлича на Сахара, а от изливането отрови  в Черно море туристическия бранш едва ли ще процъфти особено. Освен това североизточна България е сеизмична зона и подземните взривове могат да предизвикат земетресения както това се е случвало вече при подобни терени. Така че поне за мен е безкрайно интересно след като  два от секторите на които все още се крепи българската икономика - селско стопанство и туризъм рухнат, как правителството ще обясни  на българския народ защо и в чий интерес е направено всичко това.

Изключително важно  е да се знае следното:

 

1. За добиването на шистов газ са необходими огромни количества вода която е смесена със силно токсични и доказано канцерогенни химикали, тази вода трябва да се изпомпи и  да се изхвърли някъде. Това някъде ще бъде тук в България или в Черно море което ще стане неизползваемо за какъвто и да било туризъм.

2. Шистовия газ а и течността със разтворените в нея химикали не излизат на повърхността само по тръбите в предварително прокопаните канели от които по принцип се извлича, а си пробиват път по всякакви пукнатини в земята така че е напълно сигурно че газа примесен с канцерогенни химикали ще достигне до водните хоризонти и ще ги замърси.

3. Оказва че на всичкото отгоре има и изключително сериозен риск от радиоактивно замърсяване, на места в Пенсилвания радиационния фон превишава многократно  допустимите нива. Това става заради радиоактивни елементи които заради процеса на добив излизат на земната повърхност.

4. Шистовия газ е много по скъп като добивна себестойност от ковенционалния природния газ. В Полша цената на 1000 куб. метра е $270 и това е след сериозна помощ която държавата оказва на производителите. За България самите лобисти на Шеврон казват че цената за крайния потребител ще бъде сравнима или съвсем малко по висока от тази на руския газ внасян в момента. Тоест ще бъде много по висока. Инфраструктурата от  пътища и др. ще трябва да бъде изградена от нашите данъци за сметка на нашата държава. Земеделието в Добруджа което е около 60% от земеделието в България би било унищожено. Туризма по черноморието сериозно увреден.

Така при реализация на тази безумна идея България би станала една наистина много по бедна държава защото два от основните отрасли в държавата ще бъдат тежко засегнати.  Убеден съм че резултата би бил истинска бедност за засегнатите райони които сега се издържат само от земеделие и сериозно обедняване в останалата част от страната.

Налудничевото твърдение  че риска е до някъде оправдан от евентуалните приходи които ще превърнат България в нещо като балкански Кувейт е налудничево и по още една причина - спомнете си случая с концесията на  “Дънди – прешъс метал” от Канада, дадена от правителството на Сакскобурготски, и сега преподписана от правителството на Борисов според договора с която 98,5% процента от златото добито от находището в Крумовград остава за Дънди, а за България 1,5% и тотално отровена природа. Справедливо нали? Само ще спомена че в Индия например при подобни концесии държавата получава 50 % от добитото. Та така "българското" правителството защитава интересите ни. Така че от добива на шистов газ България само ще губи със сигурност и то много.

В крайна сметка е много е вероятно правителството на ГЕРБ да направи нещо наистина чудовищно в сравнение с което щетите нанесени на България от предходните правителства да изглеждат като някаква детска шега. Да се надяваме че това няма да стане.

Ще ми се да кажа няколко думи и за концесионера. Корпорацията  “Шеврон” беше осъдена от Еквадор да заплати 8.6 милиарда долара признати искове от общо 28 милиарда предявени, заради замърсяването на басейна на Амазонка, при сондажи за проучвания за добив на нефт и газ. Шеврон обаче няма да плати нищо защото решението на еквадорския съд според корпорацията е......... незаконно. Журналистите често наричат този регион “Амазонския Чернобил”. Потресаващ факт е, че процесът се е водил в продължение на 18 години, след като в резултат от замърсяването се унищожава не само природата, но умират над 1400 местни жители, а около 30 000 са с влошено здравословно състояние. Основните заболявания вследствие на тази екологична катастрофа са – рак, кожни и тежки респиратовни заболявания. Твърди се, че за получаване на правото на лиценз в Еквадор “Шеврон” са залатили 12.9 милиона долара за лобиране. Това може да ви напомня нещо нали?

Та много ми е интересно какво точно представлява договора между правителството и Шеврон, обаче от досегашния опит съм забелязал че обикновено научаваме подробностите за договорите които се сключват от наше име и за наша сметка от управляващите когато е твърде късно. В тази връзка си мисля че е крайно време да принудим управляващите да променят конституцията на България така че истински важните въпроси, касаещи пряко живота на хората да се решават само с референдуми за да няма неприятни изненади.

Тъй като съм сигурен че написаното от мен може би изглежда пресилено ви предлагам  документалния филм на Джош Фокс   “Земя на газа”   спечелил специалната награда на критиката за най добър документален филм от САЩ - Сънденс

Можете също така да прочетете и този документ на американската камера на представителите и тази публикация на ЕРА.

http://rfflibrary.files.wordpress.com/2011/04/hydraulic-fracturing-report-4-18-11.pdf

http://water.epa.gov/type/groundwater/uic/class2/hydraulicfracturing/upload/HFStudyPlanDraft_SAB_020711.pdf

Надявам се да ги прочетете внимателно.
 

GASLAND - (2010) Directed by Josh Fox. Winner of Special Jury Prize - Best US Documentary Feature - Sundance 2010. Screening at Cannes 2010. Филма е посветен точно на добива на шистов газ. Това е документален филм.  Тези хора и техните трагедии са истински. Ако го гледате ще ви стане кристално ясно защо във Франция сондирането за шистов газ се наказва със затвор

 

Чудесна статия! Благодаря Ви! Хората е нужно да са наясно с онова, което пряко засяга бъдещето им и това на техните деца и внуци, внуци...