Смятам че концепцията на Самюел Хънтингтън  развита в “Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” (The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order) и монографията “Кои сме ние? Предизвикателствата пред американската национална идентичност” (Who Are We? The Challenges to Amerika’s National Identity,2004) е до голяма степен вярна, и че идеите развити в тези трудове могат да бъдат разгледани в контекста на ситуацията в  Европа и в частност в България.

С нахлуването на огромен (за мащабите на страната) брой нелегални имигранти, напрежението между тях и българското население ескалира и без съмнение ще продължава да ескалира и за в бъдеще. Винаги съм смятал че отношенията между отделни народностни или етнически групи трябва да се разглежда най вече в контекста на съвместимостта между специфичните им култури и в по малка степен от расовите им различия.

     Очевидно Хънтингтън е напълно прав в твърдението си , че потока от имигранти идващи от развиващите се страни, създава в западните общества анклави или острови от съвършено различна култура, и по такъв начин „сблъсъка на цивилизациите“ придобива и вътрешно измерение в рамките на отделните държави.

     Това може да бъде нагледно илюстрирано с примера на бившите  колониални държави в Европа, където има имигранти от трето поколение, които са родени и израсли там, но които не показват никаква склонност да приемат местната култура, всъщност точно обратното, те се стремят да наложат по един агресивен начин разбиранията си на държавата в която са навлезли. Примерите за това са безбройни: от неотдавнашната демонстрация в Лондон на мюсюлмани протестиращи заради наличието на кръст  в знамето и герба на Великобритания до ежегодните изстъпления в парижките предградия, по време на които всяка година около Коледа се палят автомобили и се демонстрира агресия към френското общество (издръжката от което обаче се приема за нещо разбиращо се от само себе си).

      От друга страна е важно да се отбележи че съществува различна степен на съвместимост между различните култури и от там между различните етноси и това е нещо което може да  се види тук в България - докато циганския етнос е капсулиран и не приемащ българската култура (а и всяка друга европейска култура, както се вижда от опита на всички европейски държави в които има цигански малцинства), други етноси (арменци, руснаци и т.н) попаднали в България векове след циганите на практика са неразличими в културно отношение. Трябва да кажем обаче че тези групи имат   култура сходна с тази на българите.

      Когато се анализира степента на толерантност от страна на българите към други култури, примера с китайците живеещи в България ми се вижда изключително подходящ. Той е много показателен защото се вижда че българите примат една коренно различна култура, базираща се на съвсем друго философско и религиозно разбиране за живота, когато тази култура е толерантна към тяхната собствена и поради това съвместима с нея.

       Обратно проблемите между българи от една страна и цигани, араби и т.н от друга са ежедневие и то не заради някаква хипотетична ксенофобия на българите а заради непрекъснато упражняваната агресия върху българите от тези групи.

       Ясно е че има съвместими култури които се обогатяват взаимно и съжителството им е възможно и като цяло безпроблемно, има и други които не могат да съжителстват на една територия без конфликт. Какво обаче става когато на даден етнос бъде наложено насила да съжителства с представители на култура несъвместима с неговата собствена? Ако пренесем психологическите модели на реакция на индивида върху обществото, можем да кажем, че реакцията на всеки външен натиск, а случая е именно такъв, е най общо агресивна ако индивида е в състояние да отговори на натиска или автоагресивна ако не е. Обикновено автоагресивната реакция води или до саморазрушаване на индивида (в случая на етноса) или след определено натрупване на напрежение до изблик на агресия.

      Мисля че нашето общество все още се намира във фазата на саморазрушаване. Дали и кога ще последва обръщане на агресията навън е трудно да се каже, но едно е сигурно когато и ако  това стане процеса ще бъде един изключително оздравителен.  Събуждането на обществото, отстраняването на депесаро-комунистите  от власт, пълното затваряне на т.нар. “зелена” граница и връщането на абсолютно всички нелегални имигранти включително така наречените сирийски бежанци в родината им (или в случая със сирийците в Турция от където са преминали незаконно границата) би било само началото на този оздравителен процес. Дали той ще започне зависи от всички нас. 
Накрая за още едно разяснение на въпроса с така наречените "бежанци" и защо органите които ги допускат в страната всъщност извършват престъпление прочетете статията Престъпление на държавно ниво, което подготвя демографска бомба с „бежанците“